И не е нужна пролет за разлистване,
и не е нужна смърт за траур.
Да се родя, достатъчно е искане.
Да бъда вечна, слей ме с твойта аура.
Ти в мислите ми нежността посявай,
обичай ме и без да заслужавам.
От себе си ме измоли, създавай ме,
спаси ме, без това да оправдавам.
И след като се сбъдна, чак тогава
реши дали е нужно “да изтриеш”...
Аз ще приема, твое право е
да ме осъдиш и да ме убиеш...
© Мойра All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
