никого не съм мразила толкова
колкото теб обичам.
и лагерувам над движещи се пясъци,
а останалото е театър -
за да си замажа очите.
сигурно съм по-тъжна и от тромпет,
облякъл самотата за секунди,
от корабна сирена,
изтърбушваща хоризонтите
с жалостив рев,
от дрезгава дъждовна привечер
с виолетови вени ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up