На Ашвак... почти прощално
Тихият отлив е винаги по-безболезен,
от дългочакания безнадежден прилив
Вантала
Продадох те, Ашвак,
продадох те.
Ей така...
да кажем... без да искам,
моментно, на инат...
а
всъщност,
(защо ли да те лъжа),
нагло те продадох,
даже
окото ми не мигна.
За какво ли?
(Ще се попиташ някой ден )
и
навярно ще се чудиш -
аз ли съм го сторила...
Самата аз. Оная,
сляпата.
Продадох те.
За малко топлина
и
за очи, както искрящо вино.
Без тебе... празно
беше в мен, Ашвак.
Глухо.
Тъжно.
И самотно.
А в мен напираше все онзи
глад,
глад за тиха и последна обич.
Липсваше .
Омръзна ми да чакам
Видов ден,
да се залъгвам, че
утре ще го сториш...
Да дойдеш като ураган,
като око на буря,
като...
Чаба и Айван...
Ех, Ашвак,
простих се
с бременните си мечти
и
с капризните ти устни.
Продадох те.
Точно днес,
когато старата с една минута
закъсня,
а другата изпи с мене
чаша
със шампанско.
Не ме питай... как се чувствам.
Не. Не ми е жал, Ашвак.
Добре ми е,
до неговото ново, топло
рамо.
Ашвак - Любов (от прабългарски)
© Веска Алексиева All rights reserved.
