Превита от товара на годините,
смалена във ръцете на тъгата,
надиплена от пътя на сълзите,
с които посоляваш самотата
преди да й преглътнеш залъка...
В престилката си носиш спомени
за внуци и деца, за срещи и разлъки,
за младостта, от времето подгонена,
за песни, снегове и жътви.
А в мойте спомени си ти.
И дядо, седнал под асмата.
Ухаещите гозби. И пчелите. ...