На баба ми
Баба седнала на столче
до мъничко прозорче,
в схлупената ѝ къщурка
огънче в огнището мъждука.
Тихо думи тя редеше
чудна приказка четеше
слушах я с притихнал глас
сякаш сън сънувах в захлас.
И отвеждаше ме в страна
с неземна красота
дето всичко е възможно
и да си човечен не е сложно.
Тя не спираше, четеше
с обич приказка шептеше,
а набръчканите ѝ ръце
струваха ми се криле.
Ей сега ще ги размаха
двете ще политнем в мрака
и ще идем там където
е жадувало сърцето.
А сърцето, то жадува
приказки на сън сънува
как баба свила се на столче
чака ме пред мъничко прозорче.
Вълшебница която ми разказва
сгушена да съм до нея в топлата ѝ пазва.
© Петя Желязкова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Успех!
