На белия лист

Poetry

615 0 1

Заставам пак пред моя свят олтар

и пиша думи трескаво неясни -

ще изповядам грешки, страхове,

ще се помоля в мен да не угасне

Надеждата, лъчът на Любовта

да осветява пътя ми нелесен,

да не усетя студ и самота

в очакване на идващата есен.

Р.Ч. 2006'.БГ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gravitacia (Вихра Волева)

Да бъде, Роси! Заставам до теб...

2013-12-13T13:11:34+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0