Уж в миналото леко само да надзърна,
да го погреба и здраво поотъпкам -
внезапно, мощно върху мене се стоварва
и като мравчица мизерна ме премазва.
Триста дяволи! Каква ти Картахена?!
Какво ти безлично, в спомени, живеене?
Отдавна в ядро идейно съм вградена,
на мотива в „Хамлет" - олицетворение!
Отмъщение - признак за слабите било.
Аз с мотиви и подбуди съм препълнена.
И не претендирам за голяма сила,
белег и слабост най-човешка е мъстта.
Сърцето ми - кутия, тайна, на Пандора,
Смъртнико, не биваше да го отваряш!
Най-непоносимите беди, според сезона,
над ГЛАВИТЕ ти ще се стоварят...
Колкото и mariniki да предупреждава -
побутване не чакам. На прага съм, решена!
Тъмното изкуство съвсем ми се отдава
и честта ми поругана ще бъде отмъстена!
Магарета ще убивам, не ми...
В стиховете да те затрия, не е достатъчно.
Трябва, евентуално, за отмъщение достойно
да страда и бъдещото ти поколение...
Черната магия, знай, ще овладея!
И - по дяволите - бързо ще се уча!
Прокълнат ще си навеки със заклинания -
нивга веч да не ти СТАНЕ... топло на душата!
Против бивши коалиция да създадем!
Съсловието женско сме си мнозинство!
Последователи безброй ще привлечем,
тия същества да заличиме до едно!
На Марс ще ги екстрадираме!
Дори накрая ни един да не остане...
Е, кво пък... Да няма да ни липсват?
Или пък... Да взема пак да го обмисля?
P.S.Поздрави за mariniki, Aneta_kz, тюркоаз и jantreya:>>, задето си ме подкрепят;> от самото начало:> Благодарности:>>>
© Нежното Ласо All rights reserved.