На Боян Петров (Съни)
Ти връх си и си там сред върховете,
без милост призоваха те, без свян.
Не ти простиха даже ледовете,
но знай, че никога не ще си сам.
Твойта усмивка, твойта устременост,
не се забравят знаеш го, нали?
Ти бе надскочил земната си тленност,
защо остави ни, да ни боли?
Тъй рядко има вече на земята,
такива хора силни като теб.
Нелеки бяха пътят ти, съдбата,
но на страха за миг не падна в плен.
Да знаеш, никой няма да те пусне –
в сърцето си, в душата, в мислите.
От теб се учим как да се откъснем,
от смешните ни страсти – ниските.
Човек не се предава, ако има
за пример твоя борбен дух и плам.
Бояне, само върховете взимат
достойните, до тях да бъдат – там!
***************************************
На Боян – мой състудент и колега!
© Данаил Таков All rights reserved.
