На брат ми
Защо тъгувам, мили братко мой?
Защо очите ми не спират да сълзят?
Поема всеки днес по пътя свой,
Остава само наш'та тежка скръб.
До вчера бяхме само две деца,
живяли всякак, ала не и лесно,
но пък усмихнати, с разбити колена,
съзнали смисъла на свойто трудно детство...
Набързо времето край нас прелитна,
та днес остана вчерашното утре
и като севери на два магнита
съдбите се разделят и светът ни...
***
Не искам да помислям, че те няма
във всеки ден, а знам, че е така...
как искам да ми кажат, че измама
било е всичко, някак че... греша...
Но повече със утрешния ден
ми липсваш, ангел мой и тежка мъка,
по-силно съм ранена вътре в мен
след всяка наша следваща разлъка...
***
Не съм сама и синьото небе
поглеждам със усмивка на устата,
а вътре в мене плаче сърчице
и шепне горко, молещо словата,
че половина си душа при теб оставих,
навеки, братко, ти я опази,
и да се върна вкъщи аз не се забавих,
за да погледна в искрените ти очи...
***
Дори да съм на север, ти на юг,
и нявга даже да те срещна побеляла,
тогава пак ще те очаквам тук -
ако те няма, значи аз съм закъсняла...
Ще зная че, тъгуваш ти за мене,
споделяш мойте мисли, трепети,
дори да мине много дълго време,
ще чувствам пак какво мечтаеш ти!
***
Та затова заплаках днес за теб...
защото досега не съм познала
друг, който с радост жертва все за мен,
и за когото и живота бих си дала...
И друг, за който тъй да ми е ясно,
дори от болка щом съм се привила,
че видя ли го някога в опасност,
за него, без да мисля, бих убила...
Най-ценното, което имам в този свят и
си винаги над всичко и над всички,
когато страдаш плаче ми душата...
защото, братко, преди всички теб обичам!
© Любимата All rights reserved.
