Защо тъгувам, мили братко мой?
Защо очите ми не спират да сълзят?
Поема всеки днес по пътя свой,
Остава само наш'та тежка скръб.
До вчера бяхме само две деца,
живяли всякак, ала не и лесно,
но пък усмихнати, с разбити колена,
съзнали смисъла на свойто трудно детство...
Набързо времето край нас прелитна,
та днес остана вчерашното утре
и като севери на два магнита
съдбите се разделят и светът ни... ...