На децата ми
---
Пораснахте! А вятърът отвя
ухание на кифла с топло мляко.
Притихнала, над снимките не спя,
затичана след вас в далечно лято.
Заснети сте от плажен папарак -
ах, милите, какви сте ми картинки!
Похапвате (преплели крак със крак),
от вашите любими палачинки.
Написах в палачинките писмо,
от сладкото усмивка ми намигна.
Изпратих ви целувки, точно сто -
за всекиго по равно да пристигнат.
Сусамените спомени дъхтят
на приказки с пижами на звездички.
А аз заспивах, както си четях -
погалена от вашите ръчички.
Сега ми е самотно. Изплющя
най-мократа от всички летни нощи.
По пълната луна, и да крещя,
ще трябва да ви чакам, много още...
Разбрахте ли, деца, или не сте,
в живота ни най-истинската тайна -
че нуждата от майката расте,
а липсата към вас ми е безкрайна!
---
© Станислава All rights reserved.
