Apr 28, 2009, 11:27 PM

На децата ни с любов!

1K 0 0

И така - продължава си животът пъстроцветен,
и порастват неусетно вчера малките деца.
Две от трите ми слънца скоро мислят да заминат
надалече, та прописах тази вечер затова.

С ум, и труд, и постоянство своя изпит издържаха,
и студентки ще са вече, но далече от дома.
Ще ми бъде мъчно, вярно, но си рекох: стига вече!
Щом щастливи са - да идат! А и аз не съм сама...

Със баща им ще сме тука, а и брат им ще е с нас.
Обичта ни ще ги топли, ще ги мислим всеки ден.
Просто вече са големи и настъпи явно час
своя път да извървят без баща си и без мен...

А пък малкият им брат, първокласник напорист,
всеки ден ще е на скайпа, ще звъни по телефони...
И ще пише все писма - на компютър и на лист -
колко липсват му, но как по света ще ги догони,

щом завърши първи клас, щом порасне още малко,
как ще иде да ги види там, във другите държави!
Той по зодия е лъв и със сигурност си знам:
щом решение е взел - сто на сто ще го направи!!!

Затова - на дòбър час! Мои умни три дечица!
Най-доброто май сте взели и от двама ни с баща ви!
И  гордеем се със вас, и обичаме ви много,
затова - със Бог напред, трудността назад остава!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...