На детството
на Кармен
Когато тръгна
отново нанякъде,
в мен ще останат макове,
прегорели на сърцето ми
в огъня.
Ще вървя
и ще се срещам
със ъгълност, изострена
от мойта безчувственост.
Ще ме жилят оси,
освирипели от знойност,
не отпили от меда,
за да им са сити езиците.
В канавките
кучета ще дояждат
умрялато птиче,
а хрущялите
ще засядат в гърлата им.
Аз ще вървя...
В моята раница-догма
ще тежи съвестта ми!
Стихът ми,
ще ме моли да пиша,
освобождавайки вика на душата ми!
(а той ще наранява от искреност)
Ще се лутам бездиханна
из стърнища без жито...!
Изморена,
неразбрана от недоизказаност
ще коленича,
да измия очите си,
оттам, където е пила сърната.
И така,
принизена и чиста,
ще поискам единствено
Детството,
защото само там
била съм щастлива!!!
Когато тръгна
отново нанякъде,
в мен ще останат макове,
прегорели на сърцето ми
в огъня.
Ще вървя
и ще се срещам
със ъгълност, изострена
от мойта безчувственост.
Ще ме жилят оси,
освирипели от знойност,
не отпили от меда,
за да им са сити езиците.
В канавките
кучета ще дояждат
умрялато птиче,
а хрущялите
ще засядат в гърлата им.
Аз ще вървя...
В моята раница-догма
ще тежи съвестта ми!
Стихът ми,
ще ме моли да пиша,
освобождавайки вика на душата ми!
(а той ще наранява от искреност)
Ще се лутам бездиханна
из стърнища без жито...!
Изморена,
неразбрана от недоизказаност
ще коленича,
да измия очите си,
оттам, където е пила сърната.
И така,
принизена и чиста,
ще поискам единствено
Детството,
защото само там
била съм щастлива!!!
© Женина Богданова All rights reserved.
