На девети март
Девети март... е много хубав ден!
Макар да не е празник в календара.
Събудих се от някакъв рефрен.
От звук на електрическа китара!
Съседът - от отсрещния балкон,
май пробваше да свири - Паганини.
Обидих се на всеки негов тон!
Проклех му - и деветите роднини!
А слънцето, се перчеше навън.
Показваше прахта сред мойта стая.
Отказах си - следобедния сън,
и върнах се - В началото на края.
А краят, май че беше със жена.
Припомних си - танцуващите дами.
И как пиян - поисках от една
красавица да върне младоста ми!
Погледнах под дебелия юрган,
и зърнах там, красиво женско тяло!
Изящно - като статуя от храм!
С какаов тен и с дупенце във бяло!
Вторачих се и в мойте слабини.
Там, Слава Богу, всичко бе на място.
Бях гол, но със изрядни дължини!
Преместих си, чучурчето на дясно.
Достатъчно бях гладен и реших,
че сутрешният кекс, ще ме нахрани.
Но бръкнах под леглото и открих,
че нямам там, изобщо дъждобрани.
А в този миг, гърбът се разлюля,
обърна се - с усмивчица, засмяна!
И мигом, аз от срам се разболях!
В леглото бе, комшийката - Румяна!
На мой приятел - Хубава жена!
Красавица от сой - доволно млада!
Погледна ме и скочи на крака!
Развика се - с ненавистна досада:
- Ти само да посмееш на мъжа,
да кажеш нещо - в миг ще те убия!
Събра си чукалата на мига,
и хукна към приятеля - комшия.
Кажете ми - какво да правя днес?
Нима аз мога, нещо да докажа!
Какъв ще бъде моя интерес,
на Трайчо, ако всичко му разкажа?
Юри
Йовев
Март
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
