На дреновския път (Цикъл от картини)

1. Утринна картина 

Виж, небето ни изпрати 

нов ден с милите лъчи:
сълзи, радости, обрати
и във всяко нещо- ти.

Виж го мракът как завена
зарад милите лъчи.
Чиста, жизнена, засмена
утрин с тебе ме дари.

2. На дреновския път

Капки в дъжд сълзливо лют
в унисон с сърце ревящо.
Шумен, бесен, вятър луд
в диви мъки ме запраща.

И небето в кръв облято
цяло страдащо червено.
Мойто тяло е залято 
с обич в сухите ми вени.

3. Облак бял...

Облак бял от пуховѝна
сред горелите поля. 
С ним тъгата ми замина
всяка тягост в мен замря.

Облак бял от пуховина
над полята се не спря.
Що ли мене ме подмина,
Боже, тази красота?

Облак бял от пуховѝна
от полята отлетя.
Черна, адова картина
пак ме целий завладя.

4. Надежда

Навънка буря и се мрачи, 
изпаднала в тъга душа,
сърцето като гарван грачи:
живот в тревожна самота.

Утеха дава гръм всевисш,
че също ти сама у вас
без нежност и любов тъжиш
и с сълзи спомняш си за нас.

5. Нощем

Под на звездите светлината
в нощта живеем само двама.
И любовта- по-ярка от луната;
лечителка на нашта рана.

В обятия на мъглата мразовита
по-жарко от всякога ни е на нас.
И любовта – вода лековита;
Очите ѝ: безценни кат алмаз.