Jan 4, 2020, 7:43 AM

На другия ден!

  Poetry » Other
1.5K 6 36

Последен звън

камбаната отмери,

замина уморена

коледната нощ,

богатите щастливи  

утрото намери,

прегърнали подарък

мечтаят за разкош.

Отминалата нощ

прибра си чудесата,

скитникът пак рови...

в коша за боклук,

елхите изгасени

чезнат в сивотата

и само севернякът

вие като луд.

 

Януари,2020г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абсолютно ! Класика !
  • Албена,радост и тъга.Като че ли те са неразделни.Благодаря ти
  • Руми,празниците винаги носят онова невероятно усещане за радост което изживява всеки човек,но когато той отмине отново усеща контрастът с реалността.Благодаря че ме посети!
  • Толкова тъжно...Харесах много, Гавраиле!
  • Тъжна картина си ни нарисувал тук, Гавраиле, но е реална! Суетата по празниците често е в повече от необходимото, а след това контрастът между делник и празник е голям! Поздравявам те!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...