На дядо
Избирах търпеливо всяка дума,
с която да се изразя.
Макар несполучливо и неумно,
аз искам стихче да ти посветя.
За теб да пиша твърде недостойна,
все пак ще си го позволя.
За тебе ще разказвам, ще си спомням
и в нищо няма да преувелича.
Безкрайно скромен, толкова добър,
човек голям и неразумно щедър...
Когато се завърнех аз от път,
посрещаше ме със усмивка ведра.
Говорех ти за всички градове,
които съм видяла напоследък.
Прочитах ти красиви стрихове,
ти гледаше ме възхитено...
Къщатa ни пълнеше смеха ти
и стените смееха се с теб.
Не знаеше обиден тон гласа ти -
ти целия бе за обич сътворен.
Във онзи ден, във който си отиде
завинаги от моя тъжен свят,
когато те погледнах неподвижен,
разплаках се, почувствах се сама.
Тъмян и восък - тая миризма
се впиваше убийствено във мене.
Познавахa те всички във града
и паднаха пред тебе на колене.
А твой колега произнесе реч,
изпълнена с любов и възхищение.
Разплакаха се всички на мига
в невижданото погребение.
Обичам те, ала не съм сама
във мойта обич истинска и тиха.
Обичаха те всички във града
И ТЕБЕ ЩЕ ТЕ ПОМНИМ ВИНАГИ!
© Татяна Начкова All rights reserved.
6
