teddka_90 (Теди Георгиева)
43 283
Dec 17, 2007, 3:05 PM

На дядо 

  Poetry » Phylosophy
1357 0 9

Когато се издигнеш в небесата,

пак не забравяш за нас,

тези на земята

и в привидения и в сенки,

в забулената тишина,

откриваш ни зловещо,

що мисли, що крие твоята душа!

Сън ли е това, не е ли?

Истина ли е, кажи?

Ако не е, защо тогава

ме трогва до сълзи!

Беше ли ти там реален?

Твоята душа ли с мене беше?

Помня образа ти усмихнат или жален,

че не тъжа за тебе, ме кореше.

Не, не ме кори, те умолявам,

това, че понякога запявам,

не значи, че за теб не страдам!

© Теди Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Винаги съм искала да напиша стих за дядо и никога немога да намеря точните думи...и това ще стане...явно не е сега момента...
  • Как ме натъжи...и спомни мъката по изгубените близки...
    Поклон! Чудесен стих. С много обич за теб.
  • Тъжничко,но много хубав стих!Поклон!
  • Поклон!
  • Поклон !!!
  • Днес стават 6 месеца откак дядо ни напусна изневиделица, затова реших че дойде времето да публикува съня, в който го видях отново преди 5 месеца!Поклон пред светлата му памет!
  • Поклон!
  • Годината изминала удавихме във сълзи..
    Без теб сме,но те носим във сърцата!
    Не вярваме,че няма да се върнеш.
    Изчезнал е смехът-печални са лицата!
    Затворени за вечен сън остават
    кристалносините ти хубави очи,
    които никога не ще забравим!
    Във твоя памет днес ще помълчим!..

    п.с.Понякога се случва да загубим завинаги близък за нас човек..
  • Много хубав стих..Поздравления!
Random works
: ??:??