На дядо
Когато се издигнеш в небесата,
пак не забравяш за нас,
тези на земята
и в привидения и в сенки,
в забулената тишина,
откриваш ни зловещо,
що мисли, що крие твоята душа!
Сън ли е това, не е ли?
Истина ли е, кажи?
Ако не е, защо тогава
ме трогва до сълзи!
Беше ли ти там реален?
Твоята душа ли с мене беше?
Помня образа ти усмихнат или жален,
че не тъжа за тебе, ме кореше.
Не, не ме кори, те умолявам,
това, че понякога запявам,
не значи, че за теб не страдам!
© Теди Георгиева All rights reserved.
