На дъщеря ми!
Очаквах те с голямо нетърпение и плаках с теб, когато се роди!
Щом взех те в ръцете си, аз пожелах си съдбата здраве и късмет да ти дари!
Израсна в дом, в който имаше от всичко... Усети радостта, болката и нищетата.
Опита си от всичко, поднесено ти от съдбата. Все исках аз да вкуся от твоята горчилка.
Не винаги успявах да те предпазя от тъгата. Болеше ме!...
Колкото да се опитвах, не ти направих детството щастливо.
А исках всичко най-добро за тебе. Животът поиска да ни го отнеме.
Но ти все беше горда, упорита! Не се пречупваше пред нищо!
Сама проправяше си път в живота, от никой нищо не поиска даром.
Гордея се с тебе,дъще! Гордея се, че истински човек остана!
Ти никога не ме упрекна, че толкова можах за тебе да направя.
Сега, когато си голяма и с лекота достигаш върховете...
Не се отказвай от мечтите, това ще бъде моята отплата.
И всяка майка би разбрала! Доволна съм и съм щастлива!
Сега, когато виждам твоята човечност. Вече мога спокойно да си ида.
Защото знам, след себе си следа в теб ще съм оставила!
Посвещавам на моята дъщеря Саня, която следва мечтите си
в Абърдийн - Великобритания!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
За мен, това е най- силният ми стих, написан с цялата ми обич!
