На дъщеря ми
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Мило мое злато ненагледно,
как да си простя, че те въвлякох
в моите съмнения и грешки?!
Как, кажи ми, аз да те погледна
без вина и болка тежка?!
Зная, че сме хора, често губим
битката за нашите мечти,
че живота от съня ни буди,
че сме живи, ако ни боли!
Малка моя, къдрава принцесо,
гледам те и толкова съм горда,
чудо е, че мога да те имам,
ще се лутам, няма да е лесно,
но без теб не бих могла да дишам!
Искам само ти да си щастлива,
да намериш своя верен път,
да си сигурна в това, което искаш,
в колелата да не ти подлагат прът!
Малка моя, весела усмивке,
знам, че ще се случва да греша,
но дори не искам прошка, само искам
ти да знаеш, че безкрай ще те обичам,
даже да не съм на този свят!
© Катя All rights reserved.
