На дъщеря ми ЧРД
НА ДЪЩЕРЯ МИ ЧРД!
Тогава беше също юли и горещо като днес.
Тогава също тридесети бе и ден неделя.
Тогава беше само дар от Бога и добрата вест,
та да осъзная с кой живота ще споделям…
А аз дори не мислех, толкова ли заслужавах,
а и, че съдбата, за да оцелея шанс ми дава!
Аз само дъщеря,че имах- щастливо осъзнавах,
а и тя смени реда във род със мъжка слава!*…
Не само, че е сбор от качествата на роднини,
не само, че е водач на мъжката половина,
не само радост бе на баба, дядо, а и на стотина
приягели и на всеки кой край нея минал...
Явно е, че искам да призная колко я обичам,
ясно е, че искам качествата да й нарисувам…
явно е, че съм бая пристрастна, не отричам
ясно е, обаче че и затова словата ми боксуват!…
***
И няма да е вярно, че това съм аз ако не кажа…
И не е ли редно, да съм повече от щастлива?
И също видно е, че и разлики ще ви покажа…
И зная, че ще е достойно, дори справедливо!
Родени сме със нея с качества и вид различни...
Родна баба дала ген за ръст, усмивката красива,
родният баща- сербез и с буен гняв да се окичи!
Родителката- аз- от малките неща да е щастлива!
Животът ни- той също е различен. Тя управлява!
Живее в мъжка къща**. Ще е лъжа, че й е лесно…
Желязна е, когато свои правила със гръм раздава!
Желаеш да ги следваш- всичко става като песен!
И нежна е и преданна! Проблеми всекиму решава!
И би ли ухала къщата на дом без нейната ръка?…
Изобщо все и себе си до дън душа, без жал раздава
и го забравя мигом, Но уважение иска... за беда!
***
Бих искала за дъщеря ми да пиша още, ала реших
да я даря за ЧРД със поздрав- скромен акростих!
* 70 год в този род са се раждали само момчета
** И по правилото...тя има също двама сина!
© Ирина Филипова All rights reserved.
