На Е.
На Е.
Какво мъгливо утро ме застигна?
Дали, тази бяла кърпа скоро ще
се вдигне? Влажно е, на дъжд
мирише и като че ли от тревата,
някой ми се киска тихо.
О, слънце, разтвори таз завеса!
Със златното си руно ме обвий,
усмихни ми се, огрей ме, нека
грабна от деня със пълни шепи.
Къде е това синьо небе, което ме
кара вятъра в полето да гоня,
което се оглежда в морето така суетно?!
Дали, сутрешният и вечерният му грим
са наред? Дали, перчемът му сресан
е добре?
Къде са всички птички неуморни,
що с песента си сърцето ми събуждат
и в кръвта ми щастие разливат?
Така внезапно ми се прииска,
да направя нещо хубаво за някого.
Букет с цветя да подаря,
кратък стих да съчиня.
Странен ден се очертава, сякаш
нещо или някой искра във мен запали.
Ще ти набера свежи градински цветя,
поели аромат на безвремие, видели
слънце, вятър и синьо небе -
трепетни и прекрасни.
И този стих нелеп и той за теб е,
надявам се не много скучен
и не много ужасен...
26.04.2025 г
Г. М.
© Герана Юнакова All rights reserved.
