На един женен
Как посмях?
Как посмях да ти дам от съня си?
Как посмях да напиша за тебе стих?
Господи?
Кой приспа съвестта ми?
И защо толкоз силно го искам?
© Росица All rights reserved.
Как посмях?
Как посмях да ти дам от съня си?
Как посмях да напиша за тебе стих?
Господи?
Кой приспа съвестта ми?
И защо толкоз силно го искам?
© Росица All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....