На един луд
На един луд
Срещам го понякога на тротоара,
с жестове невидимите си овце да кара,
всичко е истинско - като навик стар -
стадото завръща лудият овчар.
Всичко - имената, с които ги зове,
всичко друго - само не горките му овце.
Но той така изкусно гегата си мята
и всеки път различно дири нещо по земята,
че аз, като във внезапна някаква магия,
започвам да се взирам, овцете да открия.
Представих си вместо улицата сива,
в главата му гледката щастлива.
Поле... и той с тънкорунното си стадо,
далечна песен, тръпка във сърцето младо,
златно слъце, облак, бърз повéй
- дай на овцете пáша, а пък ти живей, живей...
Замислих се за днешния си ден,
за жребия на всеки отреден
- в този свят суетен и надут
той бе избрал да е човек - макар и луд.
© Запрян Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Допадна ми.
Поздрав. -
Благодаря Ивон, Радка !
-
С поздравления за силния стих!
-
Така е Джейни,човешката душа е една огромна загадка.Дори нашата собствена за нас самите.
-
Аз не зная, дали лудите са луди...те си имат свой свят, своите мисли, и дали по нещо не приличат на нас самите, когато пишем, мислим или рисуваме образи и картини, или когато тъгуваме и хлипаме, като малки дечица, някой да ни погали и приюти в прегръдката си, ако е така аз безспорно съм луда!
Лудостта е вътре в нас, когато обичаме, когато се радваме, във всеки един миг, когато се отлепяме от земната си същност! -
Харесах.Да подкарвам овцете...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стария ZAPP пишеше кратко и в краткостта му се намираше думата която да те пореже и да ти остави белег - "краткость сестра таланта"
ZAPP,не знам коя е музата ти но определено е в странна поза
п.с.: почнал си да пишеш пренасищащо...и все пак 6+ от мен