На един луд
На един луд
Срещам го понякога на тротоара,
с жестове невидимите си овце да кара,
всичко е истинско - като навик стар -
стадото завръща лудият овчар.
Всичко - имената, с които ги зове,
всичко друго - само не горките му овце.
Но той така изкусно гегата си мята
и всеки път различно дири нещо по земята,
че аз, като във внезапна някаква магия,
започвам да се взирам, овцете да открия.
Представих си вместо улицата сива,
в главата му гледката щастлива.
Поле... и той с тънкорунното си стадо,
далечна песен, тръпка във сърцето младо,
златно слъце, облак, бърз повéй
- дай на овцете пáша, а пък ти живей, живей...
Замислих се за днешния си ден,
за жребия на всеки отреден
- в този свят суетен и надут
той бе избрал да е човек - макар и луд.
© Запрян Колев All rights reserved.
