Когато от себе си няма къде да се скрия,
когато ми иде от гняв към Луната да вия -
бъди ми магия!
Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,
във утрин, в която ще пия роса слънцеока -
бъди ми посока!
И вятърът даже с насмешка към мен да поглежда,
лицемерното ехо без срам лъжи да нарежда -
бъди ми надежда!
Не искай, не бързай, не тръгвай. Не ми казвай нищо!
Не ми трябва безумна любов: след гръм - пепелище...
Бъди ми огнище!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
