Когато от себе си няма къде да се скрия,
когато ми иде от гняв към Луната да вия -
бъди ми магия!
Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,
във утрин, в която ще пия роса слънцеока -
бъди ми посока!
И вятърът даже с насмешка към мен да поглежда,
лицемерното ехо без срам лъжи да нарежда -
бъди ми надежда!
Не искай, не бързай, не тръгвай. Не ми казвай нищо!
Не ми трябва безумна любов: след гръм - пепелище...
Бъди ми огнище!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
