И ти, от красотата вдъхновен,
Вървиш - въпѝещовъзто̀ржен, взрѝвен,
А щом навред край теб и в теб е ден,
Напира в теб живот - лъчист и дѝвен!
Градиш съдба и тебе тя гради! -
Естествено - не може другояче! -
Роят се в твоето небе звезди! -
Обичаш ги, изцяло в тях
Втора̀чен!...
© Стоян Минев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
