На един син
На един син
Получих вест за първороден,
милея още този глас.
Септември бе към своя залез,
на лятото последен час.
Как улиците заблестяха
в сивия до вчера град.
Вървях и любовта раздавах
на хората, де срещах аз.
За тебе, помня, книжки скътах,
с разказ славен за герой.
Аз страниците ще прелиствам,
а ти ще слушаш, Сине мой.
А после Сънчо ще те грабне,
за теб приготвил изненада.
До утрото недей се буди,
до тебе тихичко ще пазя.
Защо ме Господ тъй обича,
на мене праща добрини.
Поляни слънчеви ми връща,
де глъч се носи от игри.
Това така ме подмладява,
от извора отпих вода.
Не съм мъдрец, без план живея,
но път съдбата начерта.
Наследнико на дух и мисли,
сега си толкова смирен.
За тебе здрава съм опора,
до някой ден, до някой ден.
Главата скоро ще надигнеш,
но в туй не виждам аз беда.
Признавам, че не чувах често
съветите на мой баща.
Когато гордост те обхване,
склони главица да погаля.
Не тръгвай някъде далече,
за тебе тихичко да жаля.
Когато виждаш ме да падам,
не ме поглеждай с поглед зъл.
В себе си тая надежда,
от мене да си по-добър.
© Савар All rights reserved.
