На екс, пия за теб
Естествено, нямаше да съм твоя,
до болка ясно беше ни на двама.
Изправен пътят е, гладък, за завоя
не ми достига скорост и програма.
От по-друг ъгъл гледах на нещата,
това, което исках, казах го на глас,
като чист извор изля се от душата,
роса изкъпа чувствата между нас.
А ти мълчиш, нима беше поразен?
Дори за „Сбогом" не намери сили.
Не е възможно от мен да си ранен,
аз не ранявам (роза без бодили...).
Така решил си и нищо не ми каза...
Мълчанието често е красноречиво.
Изпихме чашата, на дъно се оказа
глътка последна от питие горчиво.
(а)
11.09.2008г
(цикъл "Посветено")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
