Nov 8, 2011, 11:25 PM

На Ева от огледалото

  Poetry
591 0 9

Аз знам, приятелко, че времето лети.
Беснее в сложен танц лудешки.
Във огледалото пред мен си ти -
на Господ най-фаталната му грешка.

И остаряваш. Като всеки друг.
А край очите никнат сноповете тежки.
Адам - грижовният, добър съпруг -
понася още женските ти въртележки.

Да, времето лети в проклет галоп.
Любимият те гледа тайно, със насмешка.
Сърцето си забрави, Ево! В някой джоб
на ризата във мъжкия му дрешник.

 

 

08.11.2011*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...