На финала
От миналото нищо не отричам.
За бъдещето сляпо не гадая.
Навярно бил съм някога обичан,
дали ще ме обикнат пак - не зная.
Не се побирам някак си в калъпа
на временни любови и копнежи.
Във друго време ми е хвърлен пъпа
и не плета от паяжини мрежи.
Не паля свещи и цветя не нося.
"Обичам те" в очите ми е скрито.
И отговор на всичките въпроси
там всеки ще намери без да пита.
Съдбата си не мога да пришпоря,
макар и близо до финала вече.
С Живота още малко ще поспоря,
а другото е, както казват - Вечност.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
