НА Г.

Jun 21, 2009, 9:58 PM

Poetry » Love

707 0 1

НА Г.
Той рядко ходи пеша
гледа от черните си стъкла.
Той е човекът със сметките,
който раздава душата си
по улиците, кафетата, бардаците -
запомнен от тях е всеки път.
Той всяка вечер по навик плаче,
за тези, които не споделят
неговата тъга на маса,
присмивайки се на нелепата му самота.
Той е същият неслучаен човек, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

НА Г.

Want to read more?

Random works