НА Г.
891
0
1
НА Г.
Той рядко ходи пеша
гледа от черните си стъкла.
Той е човекът със сметките,
който раздава душата си
по улиците, кафетата, бардаците -
запомнен от тях е всеки път.
Той всяка вечер по навик плаче,
за тези, които не споделят
неговата тъга на маса,
присмивайки се на нелепата му самота.
Той е същият неслучаен човек,
преминал като бърз влак сърцето ми
и най-сладката отрова,
изгубена в белите чаршафи.
Той стопи мрака в нощта,
разплете русите ми плитки,
с ръцете си кървави любовта
направи изпепелена в сълзи.
Той е рицарят с голямото оръжие -
като съкровище облечено
в скъпи парцали, изтъкани
от фалшив кристал. Бавно
убиец на съня ми стана... ти.
© ДИМА All rights reserved.
