На гости бях. У баба.
Всé на Задушница ме кани.
Посрéщна залеза отдавна -
за сбогом биеха... камбани.
Залостена е портата. Вовéки.
Два кръста доблестно я бранят.
Куцукат в троскота пътеки -
бездомни скитат и... блуждаят.
Оградата е пак пияна.
Припаднала е. Във несвяст.
Над нея сянка оредяла
за зарзали мечтае... пак.
Чешмата се е спънала. И плаче.
Сълзите ú не спират да текат.
Плашилото във двора грачи -
окьоравяло е... да го кълват.
Самотно е кандилото. Не свéти.
Отвсякъде се чува... тишина.
И само прашните портрети
въздишат с восъчна... тъга.
Маги
© Магдалена Рашева All rights reserved.