На гости у Дявола?
"В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол
дома си на чашка абсент."
Така беше го Смирненски казал
в онзи конкретен момент:
но беше Приятел, не – стария Дявол,
а абсента си беше – абсент.
Да! Тогава срещнах Приятел,
макар и надалече поел.
Достоен за роля в роман на писател,
товар от плещите ми снел.
Нямаше свещ, не беше и нужна,
нямаше златни лъчи.
Цигарата далеч не беше му чужда,
гледаше - с прекалено дълбоки очи.
В тях сам си виждах душата,
а той беше горд и засмян.
Загадъчна усмивка увенча му устата,
докато палеше чаша, на гардероба подпрян.
И ето го: сам, далеч, откъснат,
сякаш подложен на тест!
Но остава усмихнат, рядко обръснат,
горд; но... винаги с чест!...
"И "Дявола" млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен
и, пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен."
© Сиян Ривери All rights reserved.
