На гости в Скопие

Jul 15, 2020, 6:15 PM

Poetry » Civilian

664 0 2

Събудих се. Денят отвън
дошъл. Небето се отваря.
Не знам в коя държава съм,
но съмва, както и в България.

И колената ме болят,
тъй както в София и Варна.
Клошари, паметници – град.
И много живи хора мярнах.

В един дори се припознах,
но той не щя да ме познае.
Не съм му бил, какво – не знам.
Не съм му бил човек, това е.

От род, от памет на кръвта,
изпято и живяно дó нас,
ще взема да се отрека
и да се пиша македонац.

Усмивките ще завалят,
отвред ще ме нарочат: шантав!
Но белким спрат да ме болят
краката. А че и душата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sisi6571 (Светла Илиева)

2020-07-19T19:49:17+03:00

Краката не знам, но душите за Македония дълго ще ни болят още!!
Katriona (Кети Рашева)

2020-07-16T14:07:48+03:00

На нашата възраст крака и душа еднакво болят!