На гости в Скопие
Събудих се. Денят отвън
дошъл. Небето се отваря.
Не знам в коя държава съм,
но съмва, както и в България.
И колената ме болят,
тъй както в София и Варна.
Клошари, паметници – град.
И много живи хора мярнах.
В един дори се припознах,
но той не щя да ме познае.
Не съм му бил, какво – не знам.
Не съм му бил човек, това е.
От род, от памет на кръвта,
изпято и живяно дó нас,
ще взема да се отрека
и да се пиша македонац.
Усмивките ще завалят,
отвред ще ме нарочат: шантав!
Но белким спрат да ме болят
краката. А че и душата.
© Райчо Русев All rights reserved.
