Нито нощта ни е сънна,
нито пък дните ни будни!
Пак ще вършеем хармана,
впрегнати, гладни, безумни!
Вързани здраво за кола,
в кръг се въртим, като „стока”,
някой ни ръга с остена –
сочи ни крива посока.
Как ще достигнем до „Рая”,
щом се преплитат краката,
вече от опит го зная –
пак ще сменят правилата!
Нова вършитба настава
на овършани хармани!
За скота – слама и плява,
жито – за хитрите врани...
© Ваня Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
