Нито нощта ни е сънна,
нито пък дните ни будни!
Пак ще вършеем хармана,
впрегнати, гладни, безумни!
Вързани здраво за кола,
в кръг се въртим, като „стока”,
някой ни ръга с остена –
сочи ни крива посока.
Как ще достигнем до „Рая”,
щом се преплитат краката,
вече от опит го зная –
пак ще сменят правилата!
Нова вършитба настава
на овършани хармани!
За скота – слама и плява,
жито – за хитрите врани...
© Ваня Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
