На истинската
Животът е поредица от мигове
всеки следващ - по-неуловим.
съвкупност от съмнения и викове,
които нощем пречат да заспим.
Дълъг низ възходи и падения,
често долу сме, рядко летим.
Като ехо чуват се и мнения,
уж ще ни помогнат да решим.
Напомня той за мъничко поточе,
с диви бързеи, посоката мени.
Имам ли си някога отроче,
ще му чета тоз стих преди да спи.
Ако то на тебе вика "Мамо",
съм сигурен - ще бъде най-прекрасно.
Любов и грижа ще познава само,
с двама ни щастливо ще порасне.
Ако станеш моята съпруга,
аз в щастие все ще се къпя.
Ще ослепея и за всяка друга,
щом мога тебе да наричам "скъпа".
Плаването ни ще е спокойно,
по бурното поточе на живота.
Пред всички заявявам аз достойно:
вече имам правилна посока.
Искам заедно да остареем,
взаимно да си сбъднем и мечтите.
след години, когато побелеем,
като в началото ще те обичам!
© Серафим Аянски All rights reserved.
