Mar 11, 2016, 11:23 PM

На истинската 

  Poetry » Love
675 0 3

Животът е поредица от мигове

всеки следващ - по-неуловим.
съвкупност от съмнения и викове,

които нощем пречат да заспим.

Дълъг низ възходи и падения,

често долу сме, рядко летим.
Като ехо чуват се и мнения,

уж ще ни помогнат да решим.

Напомня той за мъничко поточе,

с диви бързеи,  посоката мени.

Имам ли си някога отроче,

ще му чета тоз стих преди да спи.

 

Ако то на тебе вика "Мамо",

съм сигурен - ще бъде най-прекрасно.
Любов и грижа ще познава само,

с двама ни щастливо ще порасне.

 

Ако станеш моята съпруга,

аз в щастие все ще се къпя.

Ще ослепея и за всяка друга,

щом мога тебе да наричам "скъпа".

 

Плаването ни ще е спокойно,

по бурното поточе на живота.

Пред всички заявявам аз достойно:
вече имам правилна посока.

 

Искам заедно да остареем,

взаимно да си сбъднем и мечтите.
след години, когато побелеем,

като в началото ще те обичам!

© Серафим Аянски All rights reserved.

Посветено на Румяна. Обичам те!

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??