eddie (Ивайло Яков)
224 2285
Nov 11, 2006, 10:39 AM

НА ИЗТОК 

  Poetry
687 0 9

НА ИЗТОК

 

В скръб и жал солени аз се моля

в порой да мокрят пътеката ми прашна,

че гърчи се сърцето и свести в покоя -

сивотата празна най е страшна.

 

Незрящ от нощите мастилени желая,

нека пусти и беззвездни бъдат те,

че начало идва винаги след края

и утрото по-светло тъй зове.

 

Пресипнал в стоновете свои пак ще викам

утехата при другите - при тях да спре.

С лица различни - тя е многолика,

 за всекиму ще има по лице...

 

И гладен искам хляб трудно да намирам,

така на себе си оставам верен.

И в ден съдбовен пак не спирам -

изгорял от слънцето на изток гледам...

 

                                      

© Ивайло Яков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??