Nov 4, 2008, 11:39 PM

На изток от Рая

  Poetry » Other
2.1K 0 24

На изток от Рая

 

Бяла тъга...

Ветрове рисуват

червени залези.

Бяла луна...

Нагънати чувства

носят клони

по реки алени.

Бяла жена...

Тялом окъпана

в нощни оттенъци.

Мъж във мъгла...

Духом потърсил,

но не намерил осела си.

Кристално поглъщаща
всичко, мъгла...

Силуети, прокудени нейде... на изток от Рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мария! Радвам се, че си била тук! Поздрави!
  • Хубаво , много хубаво пишеш! Поздрави !
  • Поздрав и от мен, Галина! Благодаря ти!
  • Много хубав,интересен стих!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Ах, Антоан имаш изтънчен и фин вкус към красивото! Благодаря за този нежен стих! Красиво е в душата ти! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...