4 нояб. 2008 г., 23:39

На изток от Рая

2.1K 0 24

На изток от Рая

 

Бяла тъга...

Ветрове рисуват

червени залези.

Бяла луна...

Нагънати чувства

носят клони

по реки алени.

Бяла жена...

Тялом окъпана

в нощни оттенъци.

Мъж във мъгла...

Духом потърсил,

но не намерил осела си.

Кристално поглъщаща
всичко, мъгла...

Силуети, прокудени нейде... на изток от Рая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария! Радвам се, че си била тук! Поздрави!
  • Хубаво , много хубаво пишеш! Поздрави !
  • Поздрав и от мен, Галина! Благодаря ти!
  • Много хубав,интересен стих!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Ах, Антоан имаш изтънчен и фин вкус към красивото! Благодаря за този нежен стих! Красиво е в душата ти! Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...