На изток от Рая
Бяла тъга...
Ветрове рисуват
червени залези.
Бяла луна...
Нагънати чувства
носят клони
по реки алени.
Бяла жена...
Тялом окъпана
в нощни оттенъци.
Мъж във мъгла...
Духом потърсил,
но не намерил осела си.
Кристално поглъщаща
всичко, мъгла...
Силуети, прокудени нейде... на изток от Рая!
© Доротея Все права защищены