На живо от мястото, където животът не се случва

Aug 21, 2007, 12:04 PM

Poetry

563 0 5

Скъсани афиши и увехнали цветя в гримьорната.

Аплодисментите от снощи днес звучат пресилено.

Декорите овехтяват, заставени да са съпричастни.

Репликите ще стърчат утре от устите на аматьори.

Не ми достига артистичност, затова играя себе си.

Изхвърлих всички реквизити, за да опростя пиесата.

Гримирах само думите, лицата оставих да бъдат фон.

Костюмите ги заключих, за да не прикриват срама.

Под светлините на прожекторите мракът издъхна.

И почти празната сцена се смути от своята самота.

Единственият актьор пристъпи бавно към публиката.

И продължи да пристъпва, докато накрая се сля с нея.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kaziyka (Мирослава Грозданова)

2007-09-03T18:10:12+03:00

Иииии ...аз много обичам да чета красиви неща!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-08-21T22:27:14+03:00

Хубав стих Мария!
Всеки е актоър в собствения си живот и от него зависи ,каква роля ще избере!
Привет!
Aneta_kz (Анета)

2007-08-21T14:59:37+03:00

Много хубав стих, Мария!
Поздравления!

П.П. Появаявай се по честичко.
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-08-21T13:40:14+03:00

Прекрасен стих,Мария!
Браво!
Поздрав и прегръдка!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-21T12:36:59+03:00

Все някъде нещо се случва , поне животът тече. Трогнаха ме идеята и стихът ти, Мария.