Jul 7, 2016, 3:55 AM  

...На какво ме научи...

510 0 5

...На какво ме научи...

(на моя брат по душа)

 

 

Не се придържай към миналото

или тъжните спомени.

Не отваряй раната,

която вече е излекувана.

Не преживявай отново

старите болки и страдания...

 

Какво се е случило, вече се е случило...

За всичко си има причина,

а след бурята винаги идва затишие...

 

Отсега нататък, вложи силите и обичта си,

за да изградиш един нов живот,

гледай към небето, и върви все напред

без дори за миг да погледнеш назад.

Улови мига и просто бъди щастлив/а!

 

Бъди като слънцето, което изгрява всеки ден,

без да мисли за нощта, която е преживяло...

 

Хайде де, събуждай се и ставай вече,

че слънцето отдавна излязло е навън...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви от сърце Лора, Младен, Любослава, Влади, Гавраил...!
    Благодаря на всички прочели!
  • Харесвам когато поезията ти струи на оптимизъм.
    Поздравления!
  • Прелестна си, Лили!
  • Вървиш по тънкия ръб между сентенциалното и поетичното, Калиа. Това е похвално. Поздрав!
  • "Бъди като слънцето, което изгрява всеки ден,
    без да мисли за нощта, която е преживяло...

    Хайде де, събуждай се и ставай вече,
    че слънцето отдавна излязло е навън...!"

    Да изживяваме истински всеки миг! Красиво казано!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...