7.07.2016 г., 3:55  

...На какво ме научи...

509 0 5

...На какво ме научи...

(на моя брат по душа)

 

 

Не се придържай към миналото

или тъжните спомени.

Не отваряй раната,

която вече е излекувана.

Не преживявай отново

старите болки и страдания...

 

Какво се е случило, вече се е случило...

За всичко си има причина,

а след бурята винаги идва затишие...

 

Отсега нататък, вложи силите и обичта си,

за да изградиш един нов живот,

гледай към небето, и върви все напред

без дори за миг да погледнеш назад.

Улови мига и просто бъди щастлив/а!

 

Бъди като слънцето, което изгрява всеки ден,

без да мисли за нощта, която е преживяло...

 

Хайде де, събуждай се и ставай вече,

че слънцето отдавна излязло е навън...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце Лора, Младен, Любослава, Влади, Гавраил...!
    Благодаря на всички прочели!
  • Харесвам когато поезията ти струи на оптимизъм.
    Поздравления!
  • Прелестна си, Лили!
  • Вървиш по тънкия ръб между сентенциалното и поетичното, Калиа. Това е похвално. Поздрав!
  • "Бъди като слънцето, което изгрява всеки ден,
    без да мисли за нощта, която е преживяло...

    Хайде де, събуждай се и ставай вече,
    че слънцето отдавна излязло е навън...!"

    Да изживяваме истински всеки миг! Красиво казано!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...