7.07.2016 г., 3:55 ч.  

...На какво ме научи... 

  Поезия » Философска, Друга
352 0 5

...На какво ме научи...

(на моя брат по душа)

 

 

Не се придържай към миналото

или тъжните спомени.

Не отваряй раната,

която вече е излекувана.

Не преживявай отново

старите болки и страдания...

 

Какво се е случило, вече се е случило...

За всичко си има причина,

а след бурята винаги идва затишие...

 

Отсега нататък, вложи силите и обичта си,

за да изградиш един нов живот,

гледай към небето, и върви все напред

без дори за миг да погледнеш назад.

Улови мига и просто бъди щастлив/а!

 

Бъди като слънцето, което изгрява всеки ден,

без да мисли за нощта, която е преживяло...

 

Хайде де, събуждай се и ставай вече,

че слънцето отдавна излязло е навън...!

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце Лора, Младен, Любослава, Влади, Гавраил...!
    Благодаря на всички прочели!
  • Харесвам когато поезията ти струи на оптимизъм.
    Поздравления!
  • Прелестна си, Лили!
  • Вървиш по тънкия ръб между сентенциалното и поетичното, Калиа. Това е похвално. Поздрав!
  • "Бъди като слънцето, което изгрява всеки ден,
    без да мисли за нощта, която е преживяло...

    Хайде де, събуждай се и ставай вече,
    че слънцето отдавна излязло е навън...!"

    Да изживяваме истински всеки миг! Красиво казано!
Предложения
: ??:??