Mar 6, 2013, 8:19 PM  

На картичките грее ми лика

  Poetry » Other
684 0 15

 

За мен говорят, че съм хубавица,

на картичките грее ми лика,

майка ми бе Снежната царица,

баща ми – див Южняк вършал в ръжта.

 

Но скъпата ми стара баба Зима

не вярвала на зетя на страстта,

прокудила го с няколко лавини

и с хиляди кинжали във дъха.

 

Родена съм с душата на кокиче,

обичам слънцето еднакво със снега,

приятно ми е, Пролет се наричам

и нося гените на любовта в кръвта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светле, Ачо, Сеси, благодаря ви!
  • Много светъл и красив стих! Поздравявам те, Ивон!
  • Пролет си! И то каква!
  • Да ти е пролетно , Ивон !! И хубав празник утре !!!
  • Много сте мили,Илко, Жанет, ВаняИ, Роси Петрова, Роси Ея, Керанка, Септ, Алина! Явно пролетта е подранила при мен!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...