Да избягаме сега, да отидем ний накрай света!
Да тръгнем още през нощта!
Искаш ли, искаш ли, далеч да се скрием?
С тайнствата на планетата Земя да се покрием?

Да тръгнем на Север.
Ще оставим всички тук - и свекърва и девер.
Само двамата в шеметен танц по пътища незнайни,
карайки лудо през кътчета потайни.

Ще тръгнем оттам, от Панама,
където ще забравим цялата българска драма,
ще полетим през вулкана край Коста Рика
и ще видим в планината, откъде водопад чуден блика.

Да продължим нагоре към Гватемала,
където природата доста зеленина е дала,
из джунглите дивни да подивеем
и да се молим, че там ще оцелеем.

Нека отплуваме на към Джамайка,
вече забравили баща и майка,
да потънем в ритъма на регето и рока,
да се отдадем изцяло на порока.

След нощите безсънни и купоните неспирни,
да станем ний отново мирни.
В Куба, островът на Фидел и Че,
ще бъдеш ти отново моето момче.

Мексико е част от нашето бягство малко,
ако оттам не минем, ще е доста жалко.
Нека в Юкатан се спрем,
за новото чудо на света да разберем.

Нагоре ний да продължим,
но сега пътят си ще удължим.
Върховете в Колорадо в цялата си прелест пред нас ще блеснат,
туристите по челата ще се плеснат.

Ето, стигнахме Аляска вече.
България е тооолкова далече.
Студ душата сковава,
само водката спасява.

Един скок към Гренландия да направим.
нашите традиции да забравим.
Да ни посрещнат тамошните хора,
нос в твоя да потъркам, като обещавам на леда да не те съборя.

Нека минем през Лапландия,
след като посетихме вече ний Гленландия.
Снежанка и Дядо Мраз,
очакват ни в захлас.

Тук ли свършва нашето усамотение?
Тук ли свършва вечното увеселение?
Тук ли е нашето последно забавление?
Да, за съжаление.