4.08.2007 г., 11:55

На Край Света - Север

1.3K 0 1
Да избягаме сега, да отидем ний накрай света!
Да тръгнем още през нощта!
Искаш ли, искаш ли, далеч да се скрием?
С тайнствата на планетата Земя да се покрием?

Да тръгнем на Север.
Ще оставим всички тук - и свекърва и девер.
Само двамата в шеметен танц по пътища незнайни,
карайки лудо през кътчета потайни.

Ще тръгнем оттам, от Панама,
където ще забравим цялата българска драма,
ще полетим през вулкана край Коста Рика
и ще видим в планината, откъде водопад чуден блика.

Да продължим нагоре към Гватемала,
където природата доста зеленина е дала,
из джунглите дивни да подивеем
и да се молим, че там ще оцелеем.

Нека отплуваме на към Джамайка,
вече забравили баща и майка,
да потънем в ритъма на регето и рока,
да се отдадем изцяло на порока.

След нощите безсънни и купоните неспирни,
да станем ний отново мирни.
В Куба, островът на Фидел и Че,
ще бъдеш ти отново моето момче.

Мексико е част от нашето бягство малко,
ако оттам не минем, ще е доста жалко.
Нека в Юкатан се спрем,
за новото чудо на света да разберем.

Нагоре ний да продължим,
но сега пътят си ще удължим.
Върховете в Колорадо в цялата си прелест пред нас ще блеснат,
туристите по челата ще се плеснат.

Ето, стигнахме Аляска вече.
България е тооолкова далече.
Студ душата сковава,
само водката спасява.

Един скок към Гренландия да направим.
нашите традиции да забравим.
Да ни посрещнат тамошните хора,
нос в твоя да потъркам, като обещавам на леда да не те съборя.

Нека минем през Лапландия,
след като посетихме вече ний Гленландия.
Снежанка и Дядо Мраз,
очакват ни в захлас.

Тук ли свършва нашето усамотение?
Тук ли свършва вечното увеселение?
Тук ли е нашето последно забавление?
Да, за съжаление.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....