На края
Ще си спомнят ли устните
как са го целували,
ще подадат ли език на ръждата му...
или алергични са към прашните спомени...
Ще стигне ли капката гориво
да лумне парещо дихание...
и пак недокоснати да се огледат
две чаши алкохолно оправдание.
А всъщност виновно е времето,
че остана им малко,
на дъното...
За размазания блясък в очите
и за непасналите прегръдки
виновно е...
И пак то изпука им клоните,
в танца да не се преплитат,
в последния сезон на бурите
схванати ще се опират...
© Стеляна All rights reserved.
Поздрави!
