Oct 6, 2016, 6:38 PM

На Кристина

  Poetry
470 0 0

Ако не вярваш, че всичко ще става по-добре,
тогава какъв е смисълът от всичко?
Хубав въпрос се намери някой да ми зададе,
отговорът на който ми убягна трагично.


Трагичното в трагичността се тайно крие. 
Иронията плавно си намира място и така
сме двама тук, говорим до безсилие
и с цветове чудесни рисуваме света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...