Jun 1, 2011, 5:19 PM

На кръстопът

  Poetry » Other
576 0 1

 

 

Кога си на съдбовен кръстопът и

ще трябва да избираш, да решиш,

да тръгнеш

по най-правилния път, ти

послушай разума, да не сгрешиш.

 

Че тръгнеш ли веднъж в посока грешна,

е немислимо връщане назад.

Послушаш ли сърцето,

ставаш смешна,

животът се превръща в черен ад...

 

Сърце и разум - тъй несъвместими!

Единият шепти: "Внимателна бъди!"

А другото крещи:

"О, разреши ми!

Аз мога да понасям и беди!"...

 

Аз между тях се люшкам уморена.

Кого да слушам - двамата са в мен?!

Със тях живея.

И съм уверена -

ще се споразумеят някой ден!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...