На леля ми

Отиде си завинаги от нас,

отиде си с усмивка на лицето!

Изписан бе твоя благодат,

от болките спасена бе и вече със утеха!

Отиде си един живот със теб,

отиде си една епоха!

Отиде си безмълвно, без протест,

отиде си смирено, но и с тревога!

Ще помня твоята усмивка,

ще помня твоя глас,

когато казваше ми мило:

„Обичам те и аз“!

Ще помня твоето лице,

и ръцете ти ще помня!

Ще помня твоето добре сърце,

аз тебе ще запомня!

Към луната ще погледна аз,

звездите ще попитам!

От ручея ще се измия

и в гората ще се скрия!

Ще те зачакам тихо там,

ще искам да възкръснеш!

Ще искам да покажеш се пред всички нас,

за да може тебе да прегърнем!

Но зная невъзможно е това

аз зная, че мираж е!

Ще се моля за покой на твоята душа,

и ще те запазя в сърцето си…

точно такава - чиста и добра!

L.D.