Aug 21, 2009, 10:47 PM

На Лети

  Poetry
764 0 3

Когато пламъкът възкръсне,

когато розата отново разцъфти,

когато времето замръзне,

една душа ще се роди.

И една звездица на небето още

ще се появи

и със сияйност жива

тя ще заблести.

Във въздуха носи се трепет вълшебен,

изведнъж всичко спира, внезапно замира,

думите замлъкват, а сърцето спира

в очакване на мига заветен.

И случва се чудо - сводът нощен се разтваря

и ангел слиза, облян в светлина,

едно детенце малко благославя

и дарява го със свойта топлина.

А то разбра, че любов го обгръща,

искрица радост в себе си почувства,

усети допира на две сълзи,

вгледа се в образа на две очи.

Две ръце прегърнаха го,

парливи устни целунаха го

и усети как сърцето му

с нейното заедно тупти.

В тази нощ, изпълнена с магия,

се роди една нова душа,

започна пътя си едно ново начало,

създаде се една нова съдба...

 

Посвещавам го на малката ми братовчедка, която се роди миналата нощ и тепърва й предстои да се качи на скоростното влакче, наречено живот. :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магика All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...