На lunna_sianka
Възможно ли е за мен да е толкова тъжен света,
ако денят ми не започва с неговата усмивка...
Една разплакана жена...
Копнееща за малко топлина...
Господи, дай ми сили да продължа,
знам, че съм силна жена.
Що за мъж ми поднесе съдбата?
Грях ли съм сторила, че това е разплата?
Той ме разболява, той ме подмладява,
живот не може да бъде това!
Заслужава ли го една влюбена жена?
Не искам слънце да изгрее, ако той не е до мен,
не искам без този мъж да започва моя ден.
Проклета да съм, искам да се променя,
не заслужавам ли да бъда носена на ръце жена?
Иде ми с ръце да блъскам в стената,
той ми опропасти душата!!!!
Не е до мен, когато плача сама,
а иска едва ли не да съм пефектната жена.
Аз мога да се променя!
Силна съм, зная това!
По улиците е пълно с усмихнати мъже.
И ще намеря този, който ще ме гледа като цвете...
... и ако заплача сега, ще е от радост,
защото наново започва моята младост,
със стегнато деколте
и рокличка, събираща погледите,
ще съм най-секски мацка в града,
тръгвам да разбивам сърца...
Горе главата, повече няма да плача!
Жена като мен се среща веднъж
и ще намеря влюбено да ме гледа най-чаровния мъж!
Скъпо момиче, не те познавам, но дълбоко ме трогнаха думите ти! Посвещавам този стих на теб....Помни,че щом имаш сили да търпиш до себе си мъж,който не те заслужава...това те прави два пъти жена!
Florr© Диди Георгиева All rights reserved.
